Често в живота...

Често в живота...

Често в живота се случва така...

Ставаш сутрин рано...

Мислите си някъде между съня и настъпващия Нов ден...

Ставаш бавно и продължително...

В очакване на новия ден, изпълнен с множество положителни емоции, които и ти би искал да споделиш с тези до теб, далеч от теб или с онези, които, може би, ще срещнеш през този Нов ден...

Миеш зъби, лице...решиш косата си... та-на-ни-каш си някоя позната песен. Звучи ужасно /поне от моята уста!/! Усмихваш се на човека в огледалото и... потегляш на работа в Новия ден.

Усмихнат посрещаш трафика по улиците. Невнимателно пресичащите пешеходци, пъплещи отвякъде, те очароват с неимоверно опасните си решения. Бърза чаша кафе. Някой и друг поздрав с колеги 

за Добро утро! ...

И Успеше ден! ...

или пък най-вече Да е весел!

Сядаш на бюрото...

Отваряш заветния компютър и... се отдаваш на деня. Мислите ти все още са някъде там... между чаршафите. 

Децата до колко са днес на училище? 

Имат ли тренировки? 

В колко сме на театър? 

Работиш, мислиш, твориш, говориш си сам, та-на-ни-каш си другата позната песен.../и тя отново звучи ужасно!/

И... ето че денят ти е напълно скапан от някого! Ужас! Няма предизвикателство, няма даже закачка. Просто...се случва! Някой е решил, че ставането с дупето нагоре е от решаващо значение за съсипаното му настроение, което той безочливо не крие за себе си, а предлага на показ и пред другите. Да го видят и да разберат за него всички! 

Защо? 

Ох, отговор няма! 

И няма да има. 

Науката все още не е изследвала ставанато с „гъза нагоре“ и как то влияе върху продължителността на един Чудесен ден. 

Защо ли? 

Ами, може би, защото ставането по този начин се наблюдава само по нашите земи. Или по-скоро го има и по други географски ширини, но възпитателните процеси там предвещават всичко друго, но не и показност на състоянието на дупето спрямо кревата сутринта. ЧуждоГеографските профили не предвиждат скапване на настроението някому просто защото ние сме си самоскапали своето. И даже на някого да му се иска, е напълно недопустимо в работна среда. 

Т.е. накратко: 

Положението на дупето сутрин не бива да влияе върху общото настроение в офиса. 

Това е забранено! 

Справяйте се сами с тези геометричните похвати, които се случват с вас или ползвате редовно у дома, ставайки от леглото. 

Това са неписани правила, които по нашите земи не се упоменават нито в писанията на конституцията ни, нито в онези, които определяме като ранновъзпитателни мерки, спрямо нашите деца, които след време ще са пораснали личности и „изказването“ на такъв тип поведение е напълно недопустимо.

Но незнайно защо рядко хората се съобразяват с веселото настроение на другите, обезателно натрапвайки своето недоспало такова. Забелязвали ли сте как повечето хора отговарят на въпроса 

Как си? 

Отговорите обикновено са: 

Горе-долу или Долу-горе. 

Уау! 

Такава амплитуда е направо интересна, предвид своя цирков характер. След такъв тип отговор аз си представям /е, добре, де, имам голямо въображение!/ как човекът срещу мен се лашка ту нагоре, ту надолу и обратно. Често се усмихвам, защото вътрешно съзнанието ми се весели. После си представям този човек как много бързо /на забързан кадър/ се хвърля нагоре и после много бързо надолу. Ох, умирам от смях! А после питам: 

Е как така горе-долу? Нима е възможно!

Какво значи да си горе – долу? 

Аз не си обяснявам защо е така трудно да кажеш 

Ами, не се чувствам добре, защото... . 

Или: Чудесно! Добре съм! А ти как си? Супер съм!

Какво като се оплакваш наляво и надясно?!? 

Какъв е смисълът? 

Да напомняш на околните, които са в адски готино настроение, че и около тях има проблеми. И да ги подсетиш да се вглъбят в тях и впоследствие загубят напълно в тях, отговаряйки и те Горе - долу. 

Ако това е целта, значи на 99,99% сме го постигнали у нас.

Отдавна не задавам въпроса 

Как си? 

От страх да не получа отговора 

Горе – долу. 

Преминавам направо към 

Приятно ми е да те видя, защото на тази реплика няма как да получа Горе – долу. В крайна сметка отбелязвам своето състояние на радост.

И пак в офиса...

Сред нацупените физиономии на колеги, клиенти и доставчици. Толкова ли е тъжно, че сме живи?!? Толкова ли е ужасно това?!? Разбирам, не стигат парите, нямаме достатъчно свободно време претрупани от работа, сметките валят, а доходите не са за покриването им... слънцето днес е високо – високо зад облаците...вали... И какво от това?!? Дайте сега да се втурнем в самосъжаление и самоунищожение и на малкото останало – човешкото у нас, което често забравяме.

Отварям компютъра и зачитам поредното писмо от човек, който е утвърдил схемата: сън – легло – ставане – дупе – горе – врътка – Ще съсипя деня на всички! Моят е съсипан, поради конкретното тазсутрешно ползване на Схемата, и защо да не съсипем деня на другите около нас. Какво се усмихват? Какво им е толкова смешно? Какво са се развеселили? Защо им е така добре? Смърт за Веселяците и положително настроените хора!

Замислете се колко от вашите колеги, приятели и близки онзиден, вчера и днес са се усмихнали. Колко от тях гръмко са протръбили 

Днес се чувствам страхотно! 

Денят ще е прекрасен! 

Ще видите, че резултатът ще е покъртителен. Ако случайно отбележите две точки от двама ваши приятели, колеги или близки, ще оглавите класацията.

Обичаме да ползваме т.нар. клише 

С каквито се обграждаш – такъв ставаш! 

Ама това е просто едно клише. А клишето е банален израз / изтъркана фраза, която често няма никакво реално покритие. Около мен все готини хора. С чувство за хумор и вечна веселба. Чудесно! Ама като тръгна по улиците неминуемо общувам и с такива хора, с които не настоявам да се обграждам. В работен процес положението е още по-отчайващо. Налага се, искаш – не искаш, да общуваш с хора, които съвсем не искаш нито да познаваш, а не дай си, Боже, приятели да ти стават или постоянни доставчици на услуги, с които да се виждаш често. Предлагаш услуги, които често са ползвани от всякакви хора. Трудно е да направиш профил на всеки, за да решиш дали да предложиш услугата или не. Ние, все пак, не сме Хорейшио:)

Вдигаш телефона с гръмкото и весело 

Здравейте! На телефона е...

А насреща едва чуваш мънкащото запитване, което те влудява и искаш да изкрещиш в телефонната слушалка само едно 

Алоу! Събуди се и говори!

Но ние не сме Богове, за да казваме кой кога да стане и да тръгне. А просто хора, които очакват гръмкото „Здравейте и на вас!...“

Да, ама не! Важно е да насиним съзнанието на веселяците! И всичко това заради едно дупе, което тръгва някак си ... странно... нагоре сутринта.

Разбира се, има и други конкретни причини, които са тежки причинители на негативните емоции, и които можем да изтъкнем в тази статия. 

Често срещаното явление 

Не си пия редовно хапчетата. 

Защо? 

Не ти е добре, пийни едно валерянче. На растителна основа е. Не трови организма. Е, разбира се, не всеки ден, защото тогава растителността и тя си казва своята дума. 

В критическата си, мила, пийни си две магнезийчета. Те успокояват нервната система. Приемай редовно едно хапче сутрин и едно вечер. 

Чиста работа! 

Някой те засякъл сутринта на светофара. 

Еее, голяма работа. Нима това е основателна и наложителна причина да развалим настроението и на другите. 

Нима ние сме те засекли?!? 

Редовните креватни движения /от друг характер/ също водят до успокоена нервна система. Това е толкова важно! Поне веднъж в седмицата! А ако няма партньор, то бурни танци пред телевизора сутрин рано също биха могли да бъдат от помощ. Но танци до изтощение. После как ще отидете на работа не е важно. Важното е, че не сте насърчили и другите да бъдат тъжни като вас. 

Тук идва обаче проблемът със свободното време, което някои хора оползотворяват в търсене на нещо, за което да се заядат с околните. Това е най-често срещаното явление, породено от липса на хапчета под ръка и креватни изпълнения. Предположете само...нима, ако сме отдадени на житейския си път от все сърце и на професионалния също, ще имаме време да се заяждаме с околните. Надали? Даже съм напълно сигурна, че няма да има смисъл от това действие, поради елементарната липса на време. Хората, които са истински ангажирани в този живот, нямат време за глупости и най-вече за прехвърляне на отговорността на лошото настроение върху други, които отчетливо преценяват сутрешната си стойки и простите движения при ставане.

Но за всичко си има лек!!! 

А той е... навийте алармата за 05:10, даже и да не трябва да ставате толкова рано. Тя толкова много ще ви стресне, че няма да усетите как сте се изправили на крака от раз и как тичате, за да спрете ужасяващия познат звън, който ви предизвиква да счупите прескъпоструващия телефон. При това положение вие няма как да извъртите дупето и да станете с него нагоре. Бъдете сигурни!

Ако ще си лягате отново, не забравяйте и в този случай отново да навиета алармата този път за 06:10, а после и за ...07:10...та така до часа, в който ставате за работа. Толкова стресирани ще сте, че все ще се изстрелвате направо на двата си крака. Важно е да поставите телефона с алармата не близо до вас, а нейде по-надалеч . Т.е. да има отстояние – причина за изправянето на крака.

Да, ще сте стресирани /за кратко!/, но весели от случилото се и с дупе, което е на мястото си, а не отгоре нейде...и Новият ден за вас ще е просто...ЧУДЕСЕН! И, бъдете сигурни, това позитивно чувство ще предадете и на околоните.

Пожелавам ви успех с околните! Борбата за веселба е безмилостно жестока!