Свободата да бъдеш сам сред всички

Свободата да бъдеш сам сред всички

Желание за кратка почивка...

Без посока...

Без предварителни резервации...

Уморени се накачурваме на колата с малко багаж, две палатки, четири шалтета, бански, по две рокли, къси гащи и джапанки...

Бавно напускаме препълнената с коли София...

Спорим отново за стила музика, който ще звучи по време на пътуването ни. Децата искат съвременен траш (поне така ние 39-годишните го определямеJ), а ние, родителите, искаме нещо по-така...от нашите години. Спорът приключва с микс от стилове и запушване на уши от едната или от другата страна, взависимост от това, какво звучи в момента.

Децата гръмко заклеймяват Тина Търнър. Ние не отстъпваме и заклеймяваме Лана дел Рей. Те – Би Джийс, а ние – Бионсе. Те – Кени Роджърс, а ние – Риана. Приключваме надбягването в заклеймяването и започваме играта на държави. „А.....“ „Стоп!“ „И!“

„Ирак!“ – децата

„Иран!“ – ние

...

...

Печелим!

„Хайде сега на градове.“

„А....“ „Стоп!“ „Д!“

„Дубровник!“ – ние

„Девин!“ – те

„Дъблин!“ – ние

„Дупница!“ – те

Пада голям смях!

Пак... май печелим... Отстъпваме. Да им е весело на децата, че мама и татко са загубили играта.

Новата магистрала София – Южна България се е опънала като по конец. Кога ли ще я достроят до границата?

След Гоце Делчев поемаме по криволичещия балкански път към Лещен...Ковачевица. Търсим нещо необикновено. Нещо, което да ни задържи. Един приятел преди време ни бе препоръчал една прекрасна къща, където посрещали с домашни сладка, подправки, чайове и ястия. 

Голямата ни кола едва се промъква през малките калдаръмени улички. Ето я! Къща за гости „Лаванда“. Потропваме леко на голямата дървена порта. Посрещат ни с усмивки и Добре дошли! Канят ни на чашка домашен орехов ликьор. Не отказваме.

Малка спретната къщурка с лятна кухня и двор. Малки масички с везани родопски покривчици. Три шезлонга. Два хамака малко по-долу. Дъх на Родопи планина. Дъх на подправки и лято. Прекрасно е!

Настаняват ни в стаи „Слънчоглед“ и „Орех“. Чисто, спретнато, подредено... Отварям прозорците и вдишвам свободата на почивката. Късно е и домакините вече са готови с домашната вечеря. Пресни домати от съседската градина, краставици, моркови. Няма такъв вкус в София! Сладко, приятно...ликьорът вече е замаял главите ни. Толкова е приятно!

Прилягаме уморени от...почивката, от въздуха, от...свободата. Почти не си говорим. Всеки е сам със себе си сред всички. Четем книжки по леглата. Пием прясна планинска вода, оставена ни от домакините на дървения шкаф. Студенината на планината постепенно обгръща стаите ни и...се унасяме щастливи.

Сутринта ни очакват вкусни палачинки с домашни сладка. Кое от кое по-вкусни! Домакините ни препоръчват да посетим малкия параклис в планината на Св. Георги. Запретваме панталоните и лека-полека тръгваме.

Ах, тази Родопи планина! Мирисът на иглолистните дървета, шишарките, мащерката, тревите...ме връщат отново в детството, което прекарах на палатка отвъд планината - вблизост до язовир Дуспат. Ах, колко е приятно! Малки пътечки, ручейчета...

Прибираме се изпълнени с весели емоции от поредната игра на градове, села и...още нещо. Пак печелим! Този път, в името на Тина Търнър, не отстъпваме предимството. Печелим честно!

Кратък обяд в „При Братята“.  Тук не мога да не споделя, че тази местна кръчма е семеен бизнес, който се управлява умело от цялото Семейство, което и живее в къщата. Маси, сътворени от огромни каменни плочи. Лозница, която се е опънала над цялата градина. Бабата на Семейството, която е Господарката на ястията, ни поздравява с вдигане на наздравица (малка чашка с ракийка) от вратата към кухнята. Поръчката се взима от дъщеря й, напитките се сервират от по-големия внук, а по-малкият носи салфетките и приборите. Голямата внучка сервира ястията. Бабата пак вдига наздравица. Да е жива и здрава и тя! – на свой ред отговаряме ние с високо вдигнати чаши с домашно малиново вино, което ни предлагат да опитаме.

Прибираме се в „Лаванда“. Просваме се уморени от...преяждане по леглата и заспиваме сладко-сладко. Към 20:00 усещаме мириса на домашните ястия, които нашата домакиня е подготвила за нас и още едно семейство, което пристигна преди час.

Ликьор от круши, по чаша вино и...пак с книжките в двора, на хамака, в леглата.

На следващия ден любезните домакини ни препоръчват да отидем на река Канина, която е наблизо. Имало голям вир и малко плажче с пясък. Отново запретваме крачолите на панталоните си и потегляме на днешната ни експедиция.

Реката е малка, но чистите й води предразполагат обезателно да се потопиш в нея. Студ! В планината сме все пак. Студ! Но ние смело се хвърляме и крещим от... студ! Някой лежи на онзи камък, а друг на този, а друг просто се разхожда из камъните и търси нещо. Какво? Не знаем! Почти не си говорим... 

Шумът на реката заглушава всеки опит да споделиш нещо с другия на съседния камък. Отпускам се на един огромен камък и заспивам блажено под топлите лъчи на слънцето. Ах, колко е приятно! 

... Едно време, като малка, така лежах по камъните на река Дуспат. И тя беше (и все още е!) много студена. Но аз се къпах като полудяла. Строях малки кейове в пясъчните плитчини по брега. Дялках си малки кораби и лодки от борова кора. Пускам ги тук и тичам да хвана по-надолу. Падам, ставам...пак пускам и така до здрач. Баба все ми казваше, че ще настина. А аз все й казвах да не се безпокои толкова много. После се качвах на един огромен елов ствол, прекрачил реката след някоя голяма буря. Стигам до средата, обгръщам го с крака и започвам да пея. Фалшиво! Ужас! Ама аз пея! Не ми пукаше! Наоколо, освен нашите палатки, нямаше никой друг летовник. Само огромните дървета и студената река.

На следващия ден домакините ни изпращат на път с домашна баница със сирене и айрян. Купуваме си няколко домашни сладка, подправки, чай и...потегляме отново нанякъде. Имаме още 4 нощувки за оползотворяване. Къде? Не знаем. Просто тръгваме...

Да отидем до някой къмпинг в Гърция. Къде? Били сме и тук, и там. Да идем на друго място. Пресичаме границата и пътят естествено ни води към малко селце, откъдето взимаме ферибот за остров Тасос. Никога не сме били на Тасос. Имало 3 къмпинга. Да ги видим! Огромен ферибот е отворил гърлото си в очакване и нашата кола. Паркираме и се качваме на първа палуба. Морето! Ех, това море! Където и да е, все е прекрасно, все е жадувано, все е привличащо, все си е море. Малко по-солено, не толкова... но това в Гърция – най-вече...чисто!

Първият къмпинг е съвсем наблизо. Правим кратка разходка под жулещото слънце на Гърция. Близо 40 С. Обичайно. Не ни допада. Твърде малко зеленина. Някак си оголено. Да идем на другия?

Криволечищият крайморски път опасва острова, и след около 1 час вече сме на къмпинг Пефкари (Pefkari). Една пълничка Дама с отличен английски ни посреща с Добер дошли! и ни предлага да разгледаме къмпинга. 8 евро на палатка и по 4 евро на човек. На всяка крачка чисти тоалетни, пълни с всички необходими и важни елементи - топла вода, сапун, тоал.хартия. На всяка крачка кухни с хладилници, мивки и барбекюта. На самия плаж. Много зеленина – множество маслинови дръвчета, осеяни с маслини. Реколтата ще е добра! Малък ресторант-бюфет на самообслужване. Отново семеен бизнес – мама, татко, двама сина. Чисто, спретнато, вкусно!

Спираме се на място 74. И се почва...извади тази палатка. Тук..не, не...тук! Давай шалтетата, фенерите, принадлежностите за баня, чаршафите, възглавниците. Готово! 

Плажът ни очаква в пълното си очарование на кристално чистата вода. Водата е топла и трудно разхлажда, но пък влизост има три малки кея, от които скачаме като умопомрачени от щастие. Почти не си говорим...

Скачаме, плувам, лежим по кърпите и просто балдеем от щастие. Отново сме на къмпинг! Отново сме тук, където най-много ни е харесвало винаги. Защо понякога ходим по хотели? Не намираме нищо в тях, но ходим. Колко глупаво. Скъпо и ... тези асансьори, рецепции...всичко това напомня за бизнес сграда и не навява почивка. А тук..тук на къмпинга всичко е толкова спокойно. Деца играят фрисби. Други с някакви пластмасови лапи (така ги нарекоха) си подмятат малко оранжево топче. Младежи от македония са пред палатката си и се смеят на нещо. Съседната възрастна германска двойка с прекрасния кемпър пият кафе и четат вестници. Млада двойка отваря малка масичка и два стола. На масата се появяват купа със салата, хляб и още нещо. А ние...ние...изваждаме шалтетата от палатките и ги просваме под сянката наблизо. С книжките в ръка се унасяме в следобеден сън. От време навреме някоя шишарка или маслина тупва върху чаршава, узряла достатъчно, за да напусне дървото. 

Отново на плажа... а привечер в съседното селце на вечеря. 

Ех, тия гърци! Имат 10 неща на кръст в менюто си, но, където и да седнеш да ги хапнеш, все са пресни, все са вкусни. Като италианците. Няма ги тия нашенски огромни Библии-менюта, четенето на които отнема около 45 мин., преди поръчката. Сирене под капак, сирене без капак, сирене с подправки, сирене без подправки, сирене във фолио, сирене без фолио...толкова е отегчително, досадно и смешно!

Луната бавно се изкачва в небето. Като къс пъпеш жълтее някъде там ... дълеч от нас. Поредната чашка узо, порция тзадзики и прясна риба.

Лягам в палатката и...забравям да кажа Лека нощ! Уморена съм! Уморена съм от удоволствие и пълно балдеене на сетивата – психическо и физическо. Богинята на съня, разбрала моята нагласа, ме моема и отвежда в Царството на сънищата.

Дамата от рецепцията ни препоръчва да отидем до Гьола (Giola). На около 7 км от къмпинга. Било чудесно! Това естествено езеро в скалите, граничещо непосредствено с морската шир, е резултат от сълзите, които Богинята Афродита (по неясни за нас причини) е проляла много отдавна.

Огромни скални късове са се надвесили над морето. Къде е Гьола? Става още по-стръмно. Много хора. Скачат, смеят се, веселят се. Като мравки пъплят по скалния баир. Ето го! Не е голямо, но толкова кристално чисто, че бързо мятаме кърпите на един камък и скачаме от първата скала. Децата полудяват по скачането от 4 метра. Скачат, излизат, пак скачат, пак излизат, тичат нагоре, скачат...

Вечерта прекарваме в друго малко съседно селце. Малки улички, магазинчета със сувенири и типични гръцки продукти. Зехтин, маслини, билки. Поредното вкусно хапване в ресторантче на плажа. И поредната прекрасна вечер на остров Тасос.

...

Всичко е толкова просто, непретенциозно и неангажиращо. Това е живота на къмпинга! Никой не те пита откъде си, защо си. Даже и свой (съгражданин). Никой не се интересува дали прическата ти е наляво или надясно. Дали си с рокля с гръб или с предник. Дали си с джапанки или без. Всеки се размотава, както си иска, с каквото си иска и когато си иска. Има обособено достатъчно голямо място при рецепцията с wi-fi за бесните тинейджъри, които обезателно (ама много е важно!) да се check-ват, че са на о. Тасос. Карти и снимки с местата наоколо, които е добре да посети туриста. По цял ден градинари обикалят къмпинга. Чистят, подрязват, поливат, прекопават тук и там. Освен изпопадали шишарки, иглички и маслини няма нищо друго по земята. Всако място за палатка, кемпър или каравана е обособено, надписано, готово да посрещне поредните жадуващи за почивка хора.

Сам сред всички... Всеки е пред палатката си, кемпъра, караваната. Всеки е обособил свой собствен малък уютен кът за себе си – за Семейството си. Един малък временен дом (Home Sweet Home), който го приютява след дългите часове плаж, преяждане с вкусни гръцки ястия, разходките, узото и веселбата. Почти не си говорим! А даже и да има какво да си кажем, то ще е "Щастливи сме!"

(За повече информация, ако някой се интересува от о. Тасос, можете да ми пишете в коментар, и аз ще отговоря.)