Забравихме да си говорим... Ние сме пълни идиоти*!

Забравихме да си говорим... Ние сме пълни идиоти*!

Днес във Facebook някой публикува снимка на изписано на ръка съобщение за посетителите на едно заведение. То гласи: „Wi-Fi няма. Говорете по между си!“ Разбира се, веднага турих един Like на поста и го споделих.

И после се замислих как за кратко време станахме Нюйоркачи. Истински!

Когато през 2010 година посетих за първи път Ню Йорк, наши скъпи приятели ни поканиха на Brunch в един от известните квартали на града. Прекрасно място с голяма опашка отпред. Чинно изчакахме покана за настаняване, тъй като те споделиха, че омлетите в това заведение били просто...невероятно вкусни! Добре, така да бъде! Седенето по опашки не е моя силна страна, но от уважение към нашите приятели се примирих със студа отвън и зачакахме мълчаливо.

Настаняването се оказа на една маса за двама госта, а ние бяхме четири. Но...това е Ню Йорк и да не се оплакваме! Нали все пак сме в Манхатън!

Омлет с това, омлет с онова, омлет с домати, без домати и сирене, със сирене и без босилек... Докато изчаквахме поръчката, се загледах в съседната маса, на която бяха настанени младежи на по 15-16 години, на които бе вече сервирано. Но те не пипваха омлетите си. Викам си „Дано нашите омлети са по-вкусни! Нали били най-хубавите! Ама, след като те не ги пипват, значи има нещо нередно.“ Продължих да наблюдавам масата и разбирам, че омлетите, вероятно, са чудесни, само че от мобилните телефони в ръцете, тези деца нямат как хем да си чатят, хем да се хранят. Толкова бързо шракаха по клавиатурите, че чак се възхитих на умението им, което аз нямям.

Нашите омлети бяха вече сревирани. Сладки приказки. И се нахранихме. Пием кафе и чай. А децата продължават трескавото си виртуозно занимание. Поглеждам към другите маси и установявам, че младежите на съседната не са сами в упражнението. Всички маси, предимно населени с млади хора, си говорят нещо сами уж на ум (чуват се подхилквания и възклицателни междуметия, разбираеми само от тях!), забързано печатат на клавиатурата... Просто... неразбираемо за мен. Не се сдържах и попитах нашите приятели „Какво ще да значи това?“ „Оооо...това в Америка в наши дни е толкова модерно, че не прави впечатление на никого от нас.“ „С кого си чатят толкова?“ „А! По между си!“ „Какво? Как така по между си? Нали са на една маса!?!“ „Да, ама сега това не е модерно. Модерно е да седиш на една маса и да си чатиш с тези около масата по skype, whats app, viber, tango или каквото там има.“ „Ама нали са на една маса! Един срещу друг! Тая работа не е нормална! Не могат ли да говорят?“ „За всичко си права. За теб не е нормално, а за тях мода. Те това е то положението тук!“

И друг път съм ходила в Щатите, но не ми е правило впечатление да си говорят без да си говорят. Бяха изминали две години от последното ми пътуване до там. Нещата се бяха изменили!

При завръщането ми в България разказвах това явление на всекиго, когото срещах. Толкова бе изумително! И не след дълго...разбрах, че това явление не е само част от техния американски начин на живот, но и от нашия.

Сядаме с приятели на по чаша вино и вечеря. Първата работа на всички е да видят дали има wi-fi, каква е паролата и заплаща ли се. Ако, не дай си Боже, няма връзка или паролата не е вярната, се пита всеки един сервитьор каква е тя и защо няма връзка. Вика се управителя и се моли да изключи и включи отново устройството, за да се види какво става. А аз седя и чакам с нетърпение да си поръчам вино и салата. Ама не! Вечно чакам стартирането на процеса на wi-fi връзката.

Някой се сеща, че трябва ей сега веднага в 21:30 да изпрати имейл на някого или да отговори на забравен sms. Пак чакам! Умирам от глад, но чакам! Не, в крайна сметка, моля сервитьора да ми пусне поръчката за изпълнение, а техните, когато са готови. Правя лека забележка. Търся внимание. „За какво сме се събрали?“ Всички оставят телефоните си и се зачитат в менюто. След минута-две някой поддава и отново завира нос в телефона. Другите, освободили се от оковите с примера на съседа, и те забиват нос в телофоните си. А аз премлясквам отегчено и се чудя защо сега не съм с книжка в ръка у дома в леглото. Много са ми готини приятелите, ама това е губене на време. Можем да си пишем отвкъщи по whats app. Защо трябва да харчим пари за тази среща и време, след като няма да я споделим?

Отново правя лека забележка и подхвърля някои и друга шега за това как ще си увредят зрението и след 10 години ще ме молят да им зачитам менюто, когато отново сме заедно на ресторант.

С децата положението е същото. „Не телефоните на масата! Точка.“ „Ама аз само искам нещо бързо да проверя!“ „Така ще ти проверя, че ще те изгоня от масата!“  И това е всеки път...

Като видя IPhone, BlackBerry, Samsung или друг апарат, позволяващ сваляне на приложения, си казвам „Айде, и тази вечер няма да се яде като хората! Нито ще си поговорим просто ей така, нито нищо!“

И не след дълго осъзнавам, че нямайки какво да правя на масата и аз придобивам навика да се самозабавлявам чатейки си с приятелка от другия край на София. Не че не сме се чули преди малко и обсъдили всичко за деня, седмица, месеца, годината... И аз търся wi-fi връзка и се ядосвам, когато я няма! Пълен абсурд!

Бидейки по Великден в Холандия, попаднах на множество табелки пред заведенията, които гласяха “Няма wi-fi връзка. Подкрепяме свободните разговори!“ И веднага се интересувам за какво иде реч. „Това означава, че заведението категорично отказва да има wi-fi връзка, не защото няма пари да си го позволи, а защото това е новата мода в Холандия. Липсата на интернет връзка сбилжава хората.“

Хайде сега ново двеста! Нали имаше друга мода!?! Тя, разбира се, се променя. Нали затова е мода!

Много обичам да пътувам. 3G е толкова скъпо с моя български номер, че удоволствието от пътуването се допълва от невъзможността да комуникирам през телефона. Facebook си седи там някъде. Skype мълчи. Whats App си трае. Няма напрежение кой ще ме потърси? За какво? Лягам на шезлонга и си трая и аз. Ега ти кефа! Телефонът се превръща просто в един обикновен фотоапарат.

Разбира се, че си давам ясна сметка, че съвременните комуникации по един или друг начин правят живота ни по-лесен и евтин. В наши дни можеш да говориш по skype с другия край на света безплатно. Viber е на същия принцип в страните, където е разрешен. С два реда в whats app даваш на приятелите си да разберат, че се чувстваш отлично на другия край на света. Говориш с децата си, които учат в чужбина безплатно, бързо, лесно.

Ама...не е ли малко твърде всичко това?!? Престанахме да си говорим с приятелите на дружески вечери по ресторанти. Престанахме да си говорим с децата на вечеря. Престанахме да говорим със съпрузите си. Наблюдавам и facebook, и си давам сметка, че някои съпрузи си говорят през него, споделяйки и коментирайки си постовете. Е това вече не е нормално! Ако започнат и секс да правят по facebook, ще ги възнаградя с аплодисменти за удивителната идея. Ако започнат да питат и как е минала родителската среща на детето, ще е чудесно...ужасно!

Докарали сме се до състояние на пълна самозабрава, че сме живи същества. Към днешната дата не една или две марки предлагат даже водонепромокаеми телефони. За какво? И без това човек не може да говори под водата по телефона! За снимки! Честно ли? Пълно безумие! В случай на дъжд... Да бе, да! Ами като вали, няма да говориш по телефона. Ще се скриеш под някоя стряха и ще презвъниш.

Всекидневно ми предлагат да се включа в реклама в това или онова списания. Тия полудяха ли! За какво ми е? Кой чете списания в днешно време? Всичко е в малкото апаратче.

Всички сме обладани от телефоните си. Всички сме приковани към тях. Всички сме пълни идиоти*!

Ето няколко признака за това, че и вие сте обладани:

При разглеждане на евентуално настаняване за почивка ви прави впечатление, че има безплатен w-fi

Чувствате се спокойни, когато зачетете на вратата на сградата на летището, че има безплатен wi-fi

Леко сте подразнени, когато зачитате някъде, че wi-fi се заплаща

Сядате на масата в ресторант и първото нещо, което правите, е да сложите телефона си вблизост до чинията, за да не изпуснете някое обаждане

Дразните се, когато ви дадат парола, но нещо не можете да се кънектнете

Много внимавате дали телефонът ви непрекъснато е наблизо и с включен звук

Карате ски и слагате телефона най-близо за чуване

Купили сте си специално калъфче за плажа

Купили сте си специално калъфче за планината

Купили сте си специално калъфче за водни площи

Имате два телефона – единият, ако „умре“, другият да е на линия

При изпускане на телефона от очи разпитвате цялото семейство дали не са го виждали

...ако не сте го намерили след 1 минута, твърдите, че някой ви его е ползвал и оставил там, където обикновено не го слагате

Имате зарядно за кола – даже две – и за двата телефона

Имате безжична връзка у дома

...

...

...

С тези примери списъкът не се изчерва

...

Повярвайте ми!

Ние сме пълни идиоти*! Включително и аз!

P.S. Тълковен речник на българския език

дума: ИДИОТ*

значение: човек, който страда от слабоумие