из дебрите на Словения... дайте Да не се излагаме пред
чужденците!
Пътуваме из
Словения... Магистралата се е опънала като отлично отрязано парче масло...
Гънки няма! Подрусвания и болки в бъбреците също!
Спираме на поредната
бензиностанция за кратка почивка и глътка магистрален въздух. Едно кафе и
бутилка вода. Малко бисквити и сандвич месно производство.
Объркваме се в изхода
и навигацията бързо пренарежда пътя ни през малки села и полянки. Не се връщаме
на Големия Европейски път - продължаваме смело по малките шосета. Ще
поразгледаме! До къмпинга остават 45 км. Защо пък да не ги превземем през
поляните, осеяни със земеделски култури!?!
Пресни бели очертания
на двете платна и отново без гънки. Спретнати къщи - малки и големи, обсипани с
кашпи от цветя по прозорците, вратите, дуварите и портите. Червено, розово,
зелено... Очите се пълнят с цвят. Красиво е! Много красиво!
Малки и големи
дворове. Подредени. Всяка леха си знае мястото. Асмите са опънати под конец.
Кофите са подредени като войници готови за бой. Малка купчинка керемиди е подредена
изрядно пред мутвака. Знамето на Словения гордо се вее от балкона на
втория етаж. Пшеница, ръж, царевица, картофи, люцерна, слънчогледи, малини,
къпини, ябълкови дървета... накъдето и да погледнеш не намираш необработен къс
земя. Всичко е зелено и подредено в стройни редици. Малко езерце с дървено
кейче. Малък парк пред Кметството. Хора на колелета и малки скутерчета
забързано кръстосват малкото селце, забързани за някъде. Малки пощенски кутии в
различни форми – обувка, таралеж, чанта, куфар се кипрят пред цветните порти.
Ниски огради, обсипани с цветя и диви лози. Красиво е!
Караме бавно в
желанието си да попием всяка къща, всеки цвят, всяка леха...частица от живота
на словенските жители.
Следващото селце по
нищо не отстъпва на предишното. Отново така красиво! Вълшебно! Като извадено от
картичка!
Голямата ни кола не е
в тон с кокетната обстановка. Никак даже! Движи се като огромен звяр из малките
улички. Продължаваме бавно...
Така бавно и някак си
без да искам мислите ми се връщат в България. В българското село. И като че
отново без да искам правя сравнение, което изглежда някак си вяло и неприлично.
Магистрала Хемус.
Бъбреците ми отиват на лечение. След 15 км напират болки в главата. Не се
чуваме! Крещим! Твърде шумно е в колата от настилката. Поредния ремонт! Колко години
вече!?! Поредното свличане на асфалта. Тук пропадане – там пропадане. Толкова е
често, че едва се държим на седалките, пристегнати здраво с коланите. Ох, добре
че децата пораснаха. Ако бяха бебета, досега да са върнали поръчката от обяда.
Отклоняваме се за
село... Съпругът ми показва истинска виртуозност, избягвайки всяка дупка на
немаркираното шосе. Бърбеците не са за лечение, а вече за спешна операция. Тук дупка
– там дупка. Безчет са! Няма избягване на всяка, въпреки неистовото желание да
не се потрошиш. Майната й на колата! Ама за човешките същества ми е жал!
Първото селце...
Огромни къщи с последен модел дограми, ама без парапети по терасите на втория
етаж. Ако ще пада някой, да знае, че е от липсата на средства след дограмите.
Огромен джип с черни задни стъкла е паркиран пред портата. В най-добрия случай!
Обикновено е по средата на пътя на пук на другите преминаващи. Българското
знаме се вее като парцалена кукла от винкела на необезопасената тераса на
втория етаж. Пред портата са хвърлени на произвола на времето (или
пък в случай „че ще потрябват някой ден“) стари дървени дограми
от прозорците, врати, тухли, керемиди, бидони за зеле, буркани, шперплат,
ламарина, пясък, вар и какво ли още не. И всичко това на куп пред двора, на
улицата, на самия тротоар (и така малък за пешеходците)
– защо ще
си пълним двора с боклуци, които „ще потрябват някой ден“?!? Да не би да
пречат?!? Е кво пък от това! Да се оправят! Нали са ми пред къщата!
Счупена пластмасова
маса с два изкорубени стола се мъдрее сред проскубаните колци с домати.
Гергините са оклюмали. Саксиите с мушкатата отдавна не са поливани. Тревата на
двора гние от безсилие да продължи да расте. На кой му пука!
Продължаваме към
следващото село...
Пустеещи земеделски
площи. Опърпани царевични класове тук и там. Оставена на произвола на вятъра и
времето камара боклук. На кого му пука! Нали вече някой е свършил с ремонта! Бесни
кучета лаят и хапят гумите на колата. Ябълковата градина при село Караш отдавна
е забравена от времето и хората. Черешовите градини пустеят и те с години. Дали
не станаха 20? Неизмазани къщи, дувари...
Селското кафене. Пълно
е! А е едва 10:30 сутринта. Голяма бутилка бира се мъдрее на пластмасовата маса,
заобиколена от авери на по чашка. Пияни погледи следват колата от ъгъла та чак
до зад ъгъла. Любопитно им е! Кой смущава сутрешното им соаре?!? Соаре, което
ще премине в обедно, следобедно та чак до късно през нощта. За къде да
бързат?!? Да не би да има нещо да се върши. А и да има, ако е толкова спешно,
ще го свърши някой друг. Няма пари! Ха, на кого му пука! Нали има тям някакви
си социални помощи, на които може да се „лежи“ с години. Те отиват за бира и
картофки. Да бачкат лудите!
Скъсани фланелки,
ризи, потници... дъх на алкохол и неприятна миризма на пусто... връхлитат
носните ти рецептори при опит да попиташ за посоката. Никой нищо не знае! Натам
ли е другото търсено село или насам – все едно. Не е тяхна работа!
Високи-високи дувари
ограждат нечий скъп имот. Смешно и тъжно! Смях през сълзи...
Чуден парк, сглобен
само от дърво, ме връща в малкото селце на Словения. Пързалки, люлки, масички,
столчета – само липсва Мечока от „Маша и Мечока“. И си мисля... Мечтая...да живея
в Словения! Да изживея старините си в малка спретната къщурка с две липи–лехи отпред.
Ама защо в Словения?!?
може би защото имат
прекрасни пътища...
може би защото имат
ниски дувари...
може би защото имат
чисти и спретнати тротоари, по които ще почуквам с бастуна...
може би защото къщите
са им спретнати, а дворовете подредени...
може би защото пред
Кметството има малка градинка...
може би защото
дървения парк е подходящ за внуците ми...
може би защото земите
не пустеят...
може би защото хората
са спретнати, макар и работещи на полето...
може би защото
петуниите ми ще цъфтят с чудни цветове...
може би защото няма
дъх на бира и миризма на нечисто...
може би защото...
може би защото...
И после се замислям,
че не Словения е причината, а самите ние и мързела в нас. И казвам самите ние,
защото и аз съм българка и обичам нашите планини...
Макар че на мен двора
ми е спретнат и петуниите цъфтят с чудни цветове, не пия от сутрин до здрач, не
изхвърлям боклуците пред портите на другите, не се жаля – работя. Малко време
ми остава за мен – работата все не свършва. Ама без нея накъде?!? Нали социални
трябва да събираме за онези от нас, които смело пазаруват с тях бира и картофки
със сиренце. Какво ми е на мен? Добро върша! И колко още като мен има? Много! Ама
сме далеч по-малко от онези, които, вместо да пият бира от изгрев до залез, да
вземат да се съвземат и да напълнят земеделските земи с култури. Да ги поливат,
да ги събират, да жънат, да орат... Бирата няма да избяга! И да вземат да
пооправят дворовете си – да ги подредят, изчистят от „ще ни потрябва някой ден“
боклуци, да се преперат на мивката и забързано да щъкат из селото, забързани за
новия ден.
Да не се излагаме пред
чужденците! Ама то какви чужденци? На словенците кракът няма да им стъпи. За какво?
А ако пък стъпи... Дайте да не се излагаме пред чужденците!
P.S. Забравих да напиша за охранените крави на Словения. Забравих да споделя и за безчетните стада овце, кози и коне. Забравих! Нищо! Следващия път!
Словения в наши дни
Словения в наши дни
Словения в наши дни
Словения в наши дни
Словения в наши дни
Словения в наши дни
Словения в наши дни
6 коментара:
Мила,завиждам ти че чак сега откриваш разликите....)))
Никога не съм почивала в Словения и сега ме заинтригувахте :) ... Така прекрасно сте го описали.. Ще споделите ли нещо за маршрута?
Здравейте, Владислав! Благодаря Ви за коментара. Да, може би наистина съм късметлийка! Но разликите съм ги открила, за съжаление, много преди да споделя тази статия. Просто често искам да пиша за нещо, което дълбоко ме вълнува, но се срамувам, защото и аз съм част от България. Може би, различна част от нея, но все пак част. Затова и реших да създам този блог. С надеждата той да промени или поне подскаже някои неща:) Нали надеждата умира последна!
Здравейте, bobilux! Благодаря Ви за коментара. Единият вариант за маршрута е София - Белград - Загреб - Catez ob Savi. Отнема 10 часа път с кола. Другият вариант е София - Белград - Будапеща - през Хърватска - Catez ob Savi. Отнема 12 часа. Вторият маршрут е подходящ, ако бихте искали за една или две вечери да останете и да разгледате прекрасната и неповторима Будапеща, Унгария. Споделям маршрутите по Европейските големи пътища. Разбира се, Вие може да предпочетете да пътувате по малки села и полянки:) В Словения обезателно трябва да посетите Jelenov Greben (http://www.jelenov-greben.si/ru/restaurant-jelenov-greben) на около 45 км от къмпинга Terme Catez. Мястото е просто вълшебно! А, ако сте с деца, те ще бъдат впечатлени от множеството елени и сърни, които се разхождат съвсем свободно в комплекса. Даже може да ги храните. Природата е просто...удивителна! Както и нашата в България, само че неподдържана. Настаняването обикновено се случва в Къщи за гости или малки хостели. Цените не са убийствени, но европейски:) Словенците имат интересна кухня, която е съчетание между северна и южна. Маршрутът от София - през Сърбия не е много лицеприятен. Но, в момента, в който навлезете в Унгария, окото ви ще започне да се пълни:) Надявам се да съм била полезна.
Снощи, докато четях една книга за пътешествия, се сетих да споделя още нещо за маршрута, което е важно. Влизайки в Сърбия магистралните пътища се заплащат - т.нар. Toll Road. Не забравяйте, че Сърбия не е членка на Европейския съюз и разговорите по мобилния са много скъпи. По-добре върнете обаждането, когато излезете от Сърбия и влезете в Унгария, ако ще предприемете този пътен вариант. Не забравяйте, че Хърватска също не е членка на Европейския съюз и разговорите също са много скъпи. Словения е членка и стойността на разговорите е приемлива. В Унгария се движите с винетка, която можете да закупите от първата бензиностанция след границата. В Словения също се движите с винетка. Те са за седмица, 15 дни или месец. В Хърватска е като в Сърбия. Заплащате Toll Roads. Това е, ако се движите по магистралните пътища. Във всички страни, независимо от местната валута, приемат и евро. И двата пътни варианта могат да бъдат "превзети" на един дъх - за едни ден. Добре е да тръгнете рано сутринта, за да не пристигнете по нощите и да се чудите къде да хапнете, когато вече всичко е затворено.
Страхотно! Аз прочетох, но по- късно, и разбрах кое е местенцето от предишната публикация :) Харесва ми Пиратския залив :)Разгледах и Еленовия гребен. Децата имат опит от Натура вива в Италия, но там хранят декоративни козички и им е много забавно :)Така, че определено ще се наслаждават. Благодаря за подробностите. Много весели приключения Ви пожелавам :)
Публикуване на коментар