Авторите, които заслужават нашето време...

Авторите, които заслужават нашето време и внимание...

Житейската ми програма съдържа едно ясно и неприкосновено от допълнителни наредби правило, което гласи: „Имаш-нямаш време – всеки месец прочиташ по една книга!“ Точка.

Няма да скрия, че българските автори като че ли бяха отхвърляни от мен като възможна литература за четене известно време. Дали защото някак си едва се просмукваха кориците им измежду чуждите гръмки и привличащи внимание заглавия или защото се опитвах да пренебрегна българското като цял. Като изказ на ежедневния „авторитет“, който ме изпълва с чувството, че трябва да избягам от тук. Причините са ясни за всички нас, но трудно ги признаваме. Срам ни е!

На път за един от къмпингите, които посещаваме, по Великден миналата година реших, че ще взема нещо българско под ръка. Книга на една неизвестна до този момент авторка – Людмила Филипова, няколко други – от чужди автори. Няколкото книги на Л.Филипова, закупени от мен от книжна борса преди време, си лежаха мирно на лавиците у дома.

И така... до шезлонга ден по-късно под жулещите лъчи на слънцето... с книгата „Червено злато“ (2007). Попиването на редовете бе толкова бързо и стремително, че изгълтах книгата на един дъх и дълбоко съжалих. Съжалих, защото книгата е Невероятна! И не само защото Авторът разкрива една истина за Света по един неподражаем начин, а и защото го предава на нас читателите по толкова разбираемо и достъпно, че мислите ти дълго остават в книгата. Толкова дълго, че не съм забравила нито една част от съдържанието до ден днешен. Но най-голямото съжаление дойде с мисълта, че за няколко часа аз прочетох единствената книга на Людмила Филипова, която бях взела със себе си. Оставаха още 6 дни от нашата почивка на самотния плаж.

На следващия ден подхванах друга книга на американски автор. От онези книги, в които главният герой бива убиван няколко пъти, но оживява; бива разкъсан от два крокодила с огромни размери, но оживява; намира граала на Вечността, падайки от 100-метров водопад, но оживява; с разкъсани органи става от болничното легло и продължава борбата с пистолет в ръка... Отегчаващо!

...

Отново се върнах към книгата „Червено злато“. Отново започнах прочита й, все едно че за първи път я чета. Сърцето ми не спираше да тупти с всяка страница, всеки ред и информация...

...

Още с първия работен ден направих онлайн поръчка на „Стъклени съдби“ (2008), „Аномалия“ (2011), „Печатна грешка“ (2012), „Мастиленият лабиринт“ (2009), „Анатомия на илюзиите“ (2006), „Антихтонът на Данте“ (2010).

Прочитам всичките на един дъх и за кратко време. Людмила Филипова е онези Автори, които те оставят без дъх. Всяка една от книгите е така различна по своята същност, че си задаваш въпроса Откъде тази млада жена черпи енергия, идеи; как се справя с проучванията; колко време й отнема...?

За моите крехки 38 години съм прочела огромно количество книги на всякаква тематика. Огромно! Домът ни е пълен с книги, чиито страници съм осеяла със солетени трохи , капки айран и кратки забележки с молив тук и там, за да ми напомнят нещо по-нататък във времето. Прочела съм много книги от известни бестселър автори. Но книгите на Людмила Филипова ме накараха да преоткрия себе си като читател и българската литература. И трябва да призная, че Дан Браун пасти може да яде пред таланта на Людмила.

С прочита на „Стъклени съдби“ аз твърдо решавам да се запозная с тази Дама. Включих я в списъка си на онези неща, които обезателно трябва да направя, преди да Гушна букета. Малко ми бе неудобно, че ще ангажирам със себе си Авторката, която си има толкова много задачи, че само, вероятно, аз ще съм на главата й. Но за мен бе важно да се запозная с нея. Но как да стане това? Трескаво обмисляне и търсене на вариант. Свързах се с моя близка приятелка от издателско дружество, която помолих да се свърже с Людмила и да я попита дали тя би била съгласна да ми гостува у дома на по чаша вино и вечеря. След по-малко от 5 минути моята приятелка весело ми съобщи, че Людмила ще се радва, и че очаква моето обаждане.

Ура! Ура! Ура!

Притеснено набирам 10-те цифри на мобилния й. Приятен глас посреща с „Да, моля!“, и следва моето представяне. Разговорът ни продължи повече от 30 мин. Разбира се, не исках да изглеждам отчайващо търсеща среща с любимата си вече Авторка. Не исках да звуча нито настоятелно, нито твърде никак си. Не исках да я притеснявам! Затова просто й споделих, че творчеството й ме е впечатлило до степен, която изиска тази наша среща. Уговорихме се да се видим възможно най-скоро в удобно за нея време. По това време тя трескаво подготвяше своята последна книга „Войната на буквите“ (2014). Все се уговаряхме и все нещо изникваше или при нея, или при мен... Срещата така и не се осъществи лично, но телефонните ни разговори винаги са изключително приятни и изпълващи с вдъхновение. И после дойде представянето на последната й книга, на която, за мое огромно/грамаданско съжаление, не успях да отида, защото удари онази ужасна градушка, която не отмина и мен, и моята кола и част от имуществото ни. Ах, колко глупаво и в неподходящо време!

И така...до ден днешен...аз и Людмила си говорим само по телефона. Аз неотлъчно продължавам да следя творчеството й и се интересувам от нея като човек и Автор, с надеждата, че съвсем скоро ще се вземем в ръце и ще съчетаем програмите си за лична среща.

И ето на какво попадам преди време... Нещо, което ме потресе, както се случва с повечето статии за хора, места, личности, които се публикуват в Уикипедия. Често се чудя Каква, всъщност, е идеята на тези статии? Да информират обществото в правилна посока или са Жълт вестник за търсещи клюки читатели? Не разбирам!

Людмила Филипова е внучка на министър-председателя Гриша Филипов. Людмила е дъщеря на най-големия син на бившия соцпремиер - Орлин.

И аз се питам, има ли значение за този български Автор, чието литературно творчество би трябвало вече да е част от изучаваната по програма в училищата литература, че е „дъщеря на най-големия син на бившия соцпремиер – Орлин“? Защо просто не на Орлин Филипов, който и да бил той? Много е важно да отбележим, че е „соцпремиер“, като че ли това има някакво значение за стойностния читател. Ако няма значение, то защо е изписано и представено по този начин?

Дипломира се в УНСС и учи магистратура в Международното висше бизнес училище в Правец по програмата на американския университет Сити Юнивърсити, Сиатъл.

Ето това вече е добре подбрана информация за Автора. Предизвиква интереса (не клюкарлък!) на читателите, които си задават въпросите Откъде идват идеите за книгите? Имат ли идеите й нещо общо с образовданието, което е получила? И т.н.

Работи като специалист в областта на маркетинга, PR и медии в компаниите „SAP Bulgaria“ (маркетинг мениджър), „BDA Bulgaria“ (консултант бизнес развитие), ИТ верига „Мултирама“ (маркетинг мениджър), медицинската компания „Medimag-MS“ (търговски директор), рекламна агенция „Desiderata“ (управляващ директор), ТВ „7 дни“, ТВ „Триада“, като главен редактор на сп. „Маркетинг&Медия“. Публикува статии и анализи във в. „Монитор“, „24 часа“, „Новинар“, „Икономически живот“, сп. „Тема“, сп. „Businessweek България“ и др.

Ето и това е чудесна информация за другите поприща на Автора, който явно има доста опит в определени бизнес области.

През 2004 г. е член на организационния комитет на партия „Новото време“.

...

През 2012 г. е сред 4-те водещи на на телевизионното токшоу „Високи токчета“ по bTV.

...

Разведена е с Божидар Колев, един от собствениците на верига магазини „Технополис“, от когото има син на име Константин.

Информацията, че има син е чудесна и приобщава читателя към факта, че Авторът е и майка. Но какво значение има за нейното творчество дали е разведена с г-н Колев или не?  Или просто отново си клюкарим!?!

Следват:

Литературно творчество

Филмография

Библиография

Награди

...все полезни и необходими за представянето на Автора информационни препратки...

И не ми дава мира въпросът Каква е идеята на Уикипедия (Българската Интернет енциклопедия) – да ни представя безпристрастно дадена личност или информация, изпълнена с кратки клюкарски препратки?

И не мога да не си задавам тези въпроси, вярвайки че, за да върнем читателите към българската литература, трябва преди всичко да сме уважителни към Авторите. Думата „соц“ е заела толкова неблагопристойно място в нашите мисли, че прави лошо впечатление. И, съм сигурна, че авторът на статията в Уикипедия е напълно наясно с това. Но се опитва да привлече повече внимание с обезателното изписване на „соц“.

За Людмила Филипова като Автор на книги можете да прочетете и в уеб-страниците на книжарниците, в които се разпространяват нейните книги. Нито един от тези сайтове не си е позволил да отбелязва с кого е разведена и с кого не; на кой соц е дъщеря и на кого не... И правилно! Людмила Филипова не е Златка Еди-коя-си, а достойна личност, на която трябва да сме благодарни, че живее в България и с творчеството си оставя българска следа в Света.

Имате ли възможност да прочетете поне една книга на Людмила Филипова, не пропускайте този шанс. Тя е Автор, който трябва да бъде прочетен! И не просто защото е български автор, а защото творчеството й е стойностно. Проучванията й, свързани с всяка една нейна книга, са забележителни!

В Библиотеката си вече нямам нито една книга на Л.Филипова. Раздадох всичките на Приятели, които от своя страна, впечатлени от прочетеното, споделиха с други приятели.