Жената си
остава жена... Въпреки всичко!
Отдавна искам да напиша тази
статия. От 1 октомври 2013 година. Но, няма да ви лъжа, все нещо ме
притесняваше. До днес се чудя какво толкова много ме притесняваше! Всъщност,
може би, защото става дума за нещо много лично, свързано с женския пол. Нещо,
за което повечето мъже не знаят, че сполетява, за съжаление, не малка част от
дамското население в света. И най-мъчното е, че в последните години сполетява
много млади жени (под
25-годишна възраст).
Дълго обмислях как да го
споделя по начин, по който и мъжете да го разберат, за да могат, не дай си
Боже, ако се стигне до там с тяхна приятелка, съпруга или майка, да реагират
адекватно на предстоящото. Също така, много ми се иска да споделя от личен опит
това така тежко преживяване с други жени, на които може би им предстои... И
правя това, защото, когато аз имах необходимост от малко повече информация от
жени, които вече са го преодолели, не намерих почти нищо в Интернет. Разбира
се, аз бях отлично подготвена от моята лична докторка за предстоящото,
но...исках да „чуя“ нещо и от други. За да се успокоя, за да се справя по-лесно
вътре в мен. Малкото информация,
навярно, се дължи на факта, че жените просто се притесняват да споделят какво
са преживяли. Може би се срамуват. Или просто искат да забравят! Както и аз...
И това толкова лично нещо е
хистеректомията. Ето какво представлява този вид операция: Уважаеми Дами и Господа, не се притеснявайте да зачетете по-долу
подадената информация. Не се срамувайте, Господа, че ще зачетете нещо толкова
искрено свързано с жената.
Хистеректомията е хирургична
процедура, при която се отстранява матката на жената. Различни части от
матката, а също така и други органи, могат да бъдат премахнати по време на
операцията. Има няколко
различни вида хистеректомия:
Тотална
хистеректомия – включва отстраняването на цялата матка, включително и дъното й
– частта на матката над отворите на фалопиевите тръби и на шийката на матката,
но тръбите и ячниците не се оставят. Това е най-често извършваната
хистеректомия.
Хистеректомия
с премахване на фалопиевите тръби и яйчниците – включва премахването на единия
или на двата яйчника, на фалопиевите тръби, както и на цялата матка.
Радикална
хистеректомия – включва премахването на матката, шийката, горната част от
влагалището, по-голямата част от тъканите, които заобикалят шийката в тазовата
кухина, а може и допълнително да бъдат премахнати тазови лимфни възли. Това се
извършва при някой случаи на рак.
Супрацервикална
хистеректомия (частична или субтотална хистеректомия) – премахва се тялото на
матката, докато шийката се оставя непокътната.
Има различни хирургични методи за
извършване на хистеректомията:
•
Абдоминална (коремна) хистеректомия
•
Вагинална хистеректомия
•
Лапароскопска трансвагинална хистеректомия
•
Лапароскопска хистеректомия чрез помощта на робот (в гр. Плевен разполагат с
такъв робот – нарича се Робот Да Винчи).
Показания
за хистеректомия:
Доброкачествени
тумори (фиброзни формации, голяма миома, миоматозна матка с множество възли и др.)
Ендометриоза – състояние, при което ендометриалните клетки се разрастват
отвън върху матката, като тези клетки засягат други органи от тазовата кухина,
в резулатат на което пациентката изпитва хронична тазова болка, болка по време
на полов акт и продължителни и обилни кръвотечения.
Ненормално
маточно кръвотечение.
Блокаж
на пикочния мехур или на половите органи от матката или от разрастващ се
туморен процес.
Метод
на извършване на хистеректомията: Извършването й
задължително е свързано с болничен престой. Продължителността на процедурата
зависи от вида на хистеректомията и от хирургичната техника, която ще бъде
използвана.
Хистеректомията се извършва под обща анестезия.
До тук добре! Общата
информация дава пълна яснота за операцията, както и какво води до нея, какви са
видовете и процедурите. Интернет е пълен с тази информация с малки разлики в
текста. Но само това! Друга информация за това как да се справиш преди
операцията и след нея може да подскаже лекуващия/опериращия лекар, но най-добре
някой, който вече е прeживял тази тежка операция. Някой с опит.
Отлагам операцията от няколко
години с надеждата цикълът ми да се отрегулира със специален хранителен режим,
житейски такъв или хапчета. Няма да скрия, че очаквах да родя още две прекрасни
момичета като първите две, с които Вселената дари нашето Семейство. За
съжаление, нито успях да забременeя, нито да отрегулирам цикъла си, който бе
ужасна част от моя житейски път. Влизах в цикъл за 2 седмици, той ми даваше
една седмица почивка, и отново пристигаше т.нар. Червена армия.
Сега, когато пиша за това, се
чувствам някак си облекчена, че успях и аз да преодолея неудобството и споделям
онова, което съм преживяла. Не ме е срам! И ще ви разкажа всичко! Аз съм жена и
се гордея с това! Мъжете, които не понасят разговорите за месечния цикъл на
жена си, да извърнат глава и да не четат. Но, мисля, че и за тях ще е полезно
това четиво. За повече разбиране! Сред познатите си имам представители на
мъжкия пол, които с погнуса говорят за женското начало и всичко, свързано с
жената като физиологични процеси. И това е ужасно неуважително за мен и моето
разбиране. Затова са в списъка на Познатите, а не на Приятелите. Чудя се как
някой ден ще реагират на месечния цикъл на дъщерите си!?!
Всеки месец по 4 дни бях на
легло с ужасната мисъл, че е по-добре да се отвори земята под мен, отколкото
да продължа да търпя неистовите болки в яйчниците, корема и по цялото тяло,
което изтръпваше и бе неподвижно с часове. Благодарение на пълната и
безрезервна подкрепа на съпруга ми и нашите две дъщери, аз бях човек – даваха ми
да ям, да пия сокове и вода, облекчаваха болките ми с топлота и разбиране. Но
агонията продължаваше с години! Страхът, че трябва да пристъпя към операцията и
съмненията, че сексуалния ми живот ще спре, ме ужасяваха. Глупачка! Уверяваха
ме, че това няма да се случи, защото яйчниците ще се справят с всичко, но аз
все се страхувах. Страхувах се, защото никой открито в Интернет не е написал
„Спокойно Дами, всичко ще е наред след операцията с вашия сексуален живот! Не се
плашете!“ Да чуеш това от лекар е едно. Сигурна съм/убедена съм, че те знаят
много. Но да го чуеш от жена, която го е преживяла, е друго нещо. Страхувах се!
Много! И така преживявах от месец до месец. Всяко пътуване бе премисляно сто
пъти – кога ще ми дойде, как ще го преживея, ще се спускам ли по пързалките в
любимите ни аквапаркове, ще натоваря ли с това семейството отново, колко превръзки,
тампони, но-шпа, аналгин, и какво-ли-още-не да си взема – да съм подготвена
отново за тежката напълно непредвидима инвазия. За Чудовището, което отново ще
ме връхлети и ще искам земята да се отвори, за да падна в нея и да ми олекне.
Днес, утре, вдругиден, след
седмица, две, след месец...ще взема решение! Ще реша този проблем! Ама страхът
не ме напуска! Пустият ми страх! Защо често е по-силен от нас?!? Защо?
И така до 24 август 2013
година, когато Чудовището отново ме посети. И не ме остави до деня на операцията,
която бе на 26 септември (месец
по-късно). Част от прекрасната ни почивка отиде на
кино, защото аз бях на легло, едвам движеща се, мислеща... Още с прибирането ни
в София на 1 септември посетих моята гинеколожка, която сърдечно и с разбиране
ми се скара, и помоли отново да помисля за операция, която е единствения изход
за мен, предвид разположението на една малка миома вътре в матката, за която
знаехме от година и половина. Проверихме възможностите за безкръвна операция,
но...изходът за мен бе друг. А така ми се искаше да не е! Хапчета, инжекции...
но Чудовището не ме напускаше. Лека-полека започнах съвсем да сдавам багажа!
Трябваше да взема решение! Изходът бе в твърдото решение!
Обсъдих със Семейството
намерението да се подложа на операция, защото вече не издържам нито физически,
нито психически. Разбира се, получих пълна подкрепа от съпруга си и децата,
които винаги са ме обгрижвали с внимание и обич.
Проведох няколко (освен всички останали през
годините) последни разговора с докторката
в желанието си да разбера Истината за операцията – Как ще я понеса? Колко бързо
ще се възстановя? Колко много ще ме боли? Тя бе изключително внимателна и
толкова сърдечна (тя е
един от най-сърдечните хора които познавам в моя живот!) Какво предстои след операцията? Ще имам
ли сексуален живот? Ще се срамувам ли от нещо? Ще остарея ли по-бързо? ...
Обясненията на моята
гинеколожка бяха толкова наситено информативни във всеки един аспект от
процеса, който съпровожда всичко – от решението до възстановяването. Но при
последния ни разговор, няколко дни преди 26, аз я попитах „Моля те, кажи ми не
като лекар, а като майка, жена и приятел, колко тежко ще бъде? Преживяла съм
две секцио операции при раждането на дъщерите ни, един апандицит и една
лапароскопия. Болеше много, но... колко много ще боли сега? Моля те, не ми
спестявай нищо! Трябва да съм подготвена психически. За мен е важно за зная
истината, а не заобиколената такава!“
Този последен наш разговор до
настаняването ми на болничното легло, бе онова, което търсех. Моята лекарка
като жена и приятел ми сподели, че операцията е много тежка за повечето жени и
много по-болезнена от секцио, лапароскопии и апандицит. И че ще трябва наистина
да съм готова за нея. Психически. Физиката бе вече почти в пълен разпад,
заради продължителния кръвоизлив.
Затворих телефона и си казах „Трябва
да съм по-смела, отколкото съм! Правя това, за да подобря живота си на човек и
жена. Трябва да го направя не само заради себе си, но и заради Семейството си,
което всеки месец ме гледаше с мъка в очите, преживявайки с мен от години
случващото се. Дължах го на себе си и на Семейството си!“
Това, което ме уплаши повече
от всичко, не бе факта дали ще имам чудесен сексуален живот, който имаме със
съпруга ми от години, а това че може би и яйчниците ще отидат на кино. Но това
ще разберем по време на операцията. Т.е. опериращите лекари. Разбира се,
напълно бях наясно, че едно е видеозон – вътрешен и външен, друго е да те
отворят и видят абсолютно всичко, случващо се там – долу. Но решението бе взето
и... на 25 септември в 11:00 сутринта постъпих с всички необходими изследвания
в болницата. Купих си няколко цветни нощници за визуална разтуха – да ми е
по-весело като се погледна след операцията. Да си се чувствам като у дома си –
да ми е уютно и ... да не ме е страх. Като че ли една нощница може да те
предпази от страха?!?
Операцията бе планирана за 26
септември за 11:00 сутринта. Но в деня двете опериращи лекарки в 09:00 ме
поканиха да се качим в операционната, където ме „чакат вече“, защото друга
планирана операция е отменена. Мечка страх – мен не страх! Помня, че ги
погледнах като две майки, на които имам огромно доверие, но, в същото време,
сърцето ми се свиваше от жал към самата мен и съпруга ми, чиито очи бяха пълни
със сълзи. Кой, ако не той, знае колко нисък праг на болката имам, и че съм
много страхлива, че не мога да търпя да гледам (просто да ги виждам даже на рафтовете в аптеките!) спринцовки, абокати, тръби.
И знаейки всичко това със сълзи на очи той се обърна и ми каза, че всичко ще е
наред.
Тръгнах бавно и мъчително към
операционната. Един коридор, вляво друг, по десния, покрай кабинета на травматолога,
по стълбите... Имах чувството, че вървим с часове. Започна да ми прилошава! В
предверието на операционната ме посрещнаха мили сестри в операционни облекла и
шапки. До тук всичко като че ли изглеждаше някак си несериозно, но, виждайки
тези лекарски униформи, ми се стори, че съм в някой филм, в който съм принудена
да участвам без да го искам! Двете опериращи лекарки се подготвиха и назовавайки
ме с малкото ми име ме поканиха да легна на операционната маса. Край! Това е!
Решението е взето! Няма връщане назад! Преди да легна помолих само да ме
приспят колкото се може по-бързо, за да не усещам другите инжекции, абокати,
системи... просто да не ги гледам! Те ме плащат, откакто се познавам. Не съм
водила дъщерите ни на нито една ваксина при детския лекар. Припадах! Исках да
припадна и тук, но не се получи. Жалко! Щеше да бъде добре! Легнах на масата и
ги погледнах. А те в хором ми казаха, че „Всичко ще бъде наред!“ Усетих първия
абокат, после и втория. Попитаха ме нещо. Не разбрах. Отново ме попитаха.
Обикновено питат за името и за имената на децата (ако имаш такива), за да разберат в какво състояние си.
Почувствах познатата маска, която чаках с нетърпение, защото зная, че ще заспя.
Последните ми думи, които помня бяха „Благодаря ви!“
Сега, когато пиша тези
редове, не спирам да плача. Просто не зная защо. Или зная! Все още не мога да
изтрия преживяното! Близо година след операцията. Защо?!! Защо не мога?!? Толкова
ми бе мъчно за мен си тогава! Толкова много! За миг се почувствах сама сред
всички. За миг се почувствах толкова самотна и ненужна никому!
Следващото, което помня, е
една тръба в гърлото ми. Поех си въздух и се закашлях. Като новородено бебе!
„Тук ли си? Как си? Тук сме!
Погледни ни! Тук ли си? Всичко свърши! Добре си! Всичко е наред! Спокойно!“
„Да, тук съм! Свърши ли?
Махнахте ли я? А миомата? Добре ли съм? Благодаря ви!“
Количката се затресе по
неравния под, асансьор, коридор, още един, хора, кабинети, хора, коридор,
асансьор, позната стая...съпругът ми със сълзи на очи. „Всичко е наред! Ти си
моята вечна Героиня! Всичко свърши! Ще се справим! Децата те целуват! Обичам
те! Купих ти две саксии с цъфтящи цветя – гардения и хортензия. На едното обичаш
мириса, а на другото - вида. Обичам те! Тук съм!“
Треса се неистово. Преместват
ме от количката на леглото. Меко е! Продължавам да се треса. Сестри със системи
в ръце се въртят около мен. Оттук оттам инжекции, абокати, системи... костите
ме болят от тресенето. Студено ми е! Искам да ми е топло! „Защо се треса?
Успокой се, за Бога! Ти си голямо момиче. Жена на 38 години. За Бога, родила си
две деца!“ Все това си повтарях. „Успокой се! Отрегулирай дишането. Всичко
мина! Ще се справиш!“
Таванът се спуска и изкачва в очите ми с
такава бързина, че ми се завива свят. А може би не е от тавана. Треса се! Защо?
Завиват ме с още одеяла. Едно, две, три...студено ми е! Тялото е в ужасни
конвулсии. Две сестри, лекари и съпруга ми ме държат към леглото. Искам да
стана и да си отида. Но не мога. Поредната инжекция. Конвулсиите спират, но ми
е студено. Тялото леко с отпуска и се унасям.
Отварям очи и усещам парещата
болка на корема си. Какво е станало? Не разбирам. И отново се треса. Докога, за
Бога! Болката е ужасяваща. „Искам да умра! Не мога да умра! Имам две дъщери,
любящ съпруг. Не мога да си го позволя. Ще ги съсипя! Аз съм полудяла!“ Със
сълзи на очи моля за още една инжекция. Искам просто да заспя и да се събудя
след дни, когато разрезът няма така да пари. Слагат ми нещо студено на корема
за свиване на кръвоносните съдове. Щяло да ме облекчи. Топлата ръка на съпруга
ми... Уханието на гарденията, току що разцъфнала. Боже, светът е прекрасен!
Отново се треса! Уморена съм! Заспивам!
Привечер... сама съм в стаята.
Поредната инжекция. И отново заспивам.
Сутринта...коремът неистово
гори, уморена съм, искам да хапна нещо...
Сестрата усмихната ме
поздравява с Добро утро!
Телефонът звъни... „Как си?“
- Едната оперираща докторка.
„Добре съм! Всъщност, не съм!
Много ме боли, но вярвам, че е нормално. Нали все пак свърши. Ще съм Нов човек!“
Тук е важно да споделя, че
след тази операция аз вече наистина съм Нов човек. Когато споделяха това с мен
лекари, аз не вървях, но е факт. Нов човек съм! Живея вече друг - по-хубав
живот!
„Имай предвид, че ще дойде лекар,
който ще те раздвижи. Идва след 10 мин. при теб.“
„Аааа...НЕ!“ Спомням си как
един лекар дойде да ме раздвижи след първото секцио. Беше ужасно! Така
настоятелен и неразбиращ положението (нали
е мъж!, простете мъже, ама някои неща не са ви ясни, защото няма как да са във
вашето тяло!), че си казах „Сама ставам,
та ако ще да се сгромолясам!“
Техниките за ставане след
двете оперативни раждания веднага изскочиха в главата ми. Значи...хващам се с
дясната (по-силната ми ръка) за чаршафа/перилото на
леглото, а с лявата избутвам нагоре тялото. Лека-полека...
Дъхът ми спира...парещата
болка в слабините и корема е толкова жестока, че едва издържам на болката.
Но...той идва след 7 минути. „Хайде. Надигай се! Още малко. Още малко. Дръж
се!“ Леко извивам торса, спускам краката вдясно на леглото. Чаршафът поддава в
дясната ми ръка. Присядам на леглото. Поемем на пресекулки въздух. „Ще се
справя!“ Остават 5 мин. до идването на лекаря. Още малко! Седнала съм.
Отрегулирала съм дишането. Болката ще ме разкъса! С двете ръце прихващам края
на леглото отстрани. Леко нагоре. И ето ме изправена на дъга. Леко пристъпвам.
Вие ми се свят. Единият крак, а после и другият. Ходя. Придвижвам се към
стената. Опирам се на нея. Поемам отново на пресекулки въздух. Отпускам се. Имам
опората на стената. Тя е на моя страна! Леко пристъпвам и излизам в коридора.
Леко. Леко. Ходя. Стигам до манипулационната. Поглеждам слънцето през
прозореца. Задушавам се. Отново дишам на пресекулки. Всичко е наред! Остава 1
мин. до идването на лекаря. „Ама без мен! Аз вече се справих и сама!“
„Защо си станала сама! Нали
има кой да се погрижи.“
„Добре съм. Всичко е наред!“
– едва отговарям на сестрата.
Хайде обратно в леглото. Ама
и лягането е трудно. Това не е дивана в къщи, на който се пльоскаш пред
телевизора от кухнята.
Аха! Пишка ми се. Айде пак!
Ставай! Дясна ръка – чаршаф, лява ръка – побутвам нагоре. Присядам. Ставам.
Пристъпвам. Ами сега! Как да пишкам! Ако седна на тоалетната, там и ще си
остана. Ужас! Ще се справя! Умивалника е добре дошъл за опорна точка. Присядам
леко и...замирам. Болка разтърсва всичко. „За Бога, не можеш да крещиш за помощ
от тоалетната. Ставай!“
Ставам. Пристъпвам. Стигам до
леглото и като след дълга битка се чувствам като в пух.
Време е за хапване. Тук е
важно да споделя нещо наистина решаващо за вашия комфорт. Преди операцията всички
черва се изчистват с едно лекарство, което се разрежда с вода и е сладко на
вкус. След час вече си изпразнил всичко без болка и ужас в корема. Захранването
след операцията е дълъг процес. И най-вече заради това, че Вселената не търпи
празни пространство. Там, където е била матката ви, вече има черва. Да, това е
интересно явление. Къркоренето вече е по-долу, а не по-горе, както преди. Това
е положението. Малко странно, но се свиква с него. Важно е да не се приемат
фреш сокове. Те са освежаващи и дават сила, ама червата го разбира по друг
начин. Болката от присъствието, особено на сок фреш, е ужасяваща. Няма
отърваване няколко дни след това от тази болка. Малко препечено хлебче е
отлична идея. Вода. Да, водата е много важна за организма, както знаем всички,
и трябва да се приема. Тя помага цялото тяло да се освежава. Но не ти се иска
да пиеш вода, защото знаеш, че следва ставане, което е, както вече разбрахте,
много труден и болезнен процес. Но, няма как. Трябва. Препечена филийка с малко
вода. На вторият ден – варен картоф. На третият ден – варен картоф с малко
сирене. Плодовете също не са препоръчителни. Те дразнят новото положение на
червата и болките са ужасни, освен онези, които вече имате от операцията.
Уютът идва с чистотата! Факт!
Време е за преобличане. С нощницата ще се справите отлично, макар и много
бавно. Но...с гащите...ужас! Много трудно ще се справите. Още с първото секцио
измислих начин това да се случи не толкова болезнено. Нали разбирате, че трябва
да се сгънете, за да ги свалите, а после и да се разгънете. А после и да
сложите новите гащи. Този процес е дълъг и болезнен. Нарекох моя метод „Методът
на серкмето или ласото“. Да, зная, че звучи смешно, но на това оприличих
замятането на гащите, чорапите, панталоните. Как се прилага методът? Сядате на
леглото, дивана (да,
разбира се, близък човек може да ви помогне, но в момента съм сама в стаята без
такъв, а искам да се преоблека; неудобно ми е да моля за помощ сестрата), табуретката. Повдигате леко
левия крак. В дясната ръка държите каквото-там-ще-обувате. Замятате го към
левия си крак в стремежа да крака. Готово! Опъвате и слагате десния крак.
Обратно не става, ако си десничар. Ако си левичар – става! Чорапите са
най-трудни, защото дупката им е много малка и ластична обикновено. Но, не се
отчайвайте! След 30-то замятане ще усвоите за следващия път как да стане
по-бързо.
Накратко...ако сте тръгнали
за някъде (например, за контролен
преглед), започнете да се обличате
час по-рано от предвидения за тръгване. Важно е да можете да се справяте сами,
защото вашите близки няма да са постоянно около вас. Те трябва да продължат
ежедневието си – да ходят на робата, да пазаруват и пр. Т.е. колкото по-бързо
станете самостоятелни, толкова по-добре за вас и всички около вас.
Връщането на цялото тяло към
подвижността. Изключително важно! Още първия ден след операцията с ужасявящи
болки или не, вие трябва да направите възможното и да се изправите на крака. Не
забравяйте, че 30-см разрез е прекъснал кръвоносни съдове, яйчниците
(ако не са отстранени) си търсят другарчето (матката), обездвижени сте от преди
операцията. Това са 24 часа, в които вие не давате възможност на тялото ви да
се движи. А трябва! Трябва да раздвижите течностите в него, за да се завърне то
лека-полека към нормалния си ритъм на функциониране. Залежаването води също
така до поява на сраствания (ендометриоза). А ендометриозата е бич за
тялото и лекуване няма. В бъдеще – придърпвания, болки, опъвания.
Прекъснатите кръвоносни
съдове по време на операцията се възстановяват (не на 100%) в продължение на 2 години. Две дълги
години! Близо година след операцията аз все още нямам чувствителност в тази
област. В дъждовно време и при липса на топлина има придърпвания и болки. Като
ударено място, изтръпнало от тежестта на удара.
В отделението имаше млади
момичета по на 19 години, които, за съжаление, бяха с премахнати матки. Това
най-много ме ужаси! Мисълта за тези прекрасни деца на възрастта на голямата ни
дъщеря, ме съсипваше. Те не излизаха от стаите. Не се движеха. Само лежаха с
тъжни погледи и сълзи в очите. Толкова жално ми беше. И как да станат, когато
знаят, че няма да забременеят никога. Просто лежаха с часове! Не се хранеха!
Болката в сърцата им бе по-голяма от болката в корема и слабините. Разбираемо!
Но е много важно да се движите. Ако не го направите, после с месеци ще страдате
и ще проклинате безсилието, което ви е задържало на леглото.
Самата операция, взависимост
от това, което трябва да се отстрани, трае около 2 часа и половина. Тежък за
опериращите лекари процес. И тях ги мисля! Какво ли им е 2 часа и половина над
едно човешко тяло. Сигурно са свикнали. Но все пак, и те са хора. И на тях им е
тежко!
Още с излизането от упойка започват
да ви вливат всякакви течности, за да подпомагат отслабеното тяло да
функционира. Вливат ви и обезболяващи течности. Те не на 100% премахват
болката, но поне ви успиват често и времето минава по-бързо. Сънят е здраве –
казват хората. И това е вярно!
Първата тоалетна е ужасяваща.
Червата, отпуснати, се мъчат с вас. Но и тази първа тоалетна е толкова важна,
колкото пиенето на вода и раздвижването. Трябва да издържите стойко болките. Добре
контролирайте с какво се храните. Не забравяйте, че имате нови местоположение в
организма.
Болките в яйчниците (ако не са отстранени) също са тежки за преживяване,
но трябва да ги разберете. Те си търсят другарчето (матката) и се получават едни конвулсии, които ви
побъркват. Но, няма как. При секцио също има болка, но тя е различна. Там
органите просто си се наместват след 9-месечно притискане, заради бебето, което
заема голяма част. Има болка, но тя е различна и не така осезаема. При секцио
матката се свива доста по-дълго, отколкото при нормалното раждане, поради
естеството на самото раждане по естествен път. Но при хистеректомията (Защо толкова ужасяващо звучат
всички наименования на болести, лекарсва и...? Само имената им те подтискат! А
какво да говорим, ако ти се случат?!?)
матката изобщо вече липсва и нейните дружки наоколо се чудят къде е и защо я
няма. И в това търсене конвулсират и ви причиняват болки. Това се случва дълго
след операцията. Но по някое време вече свиквате с конвулсиите, които с течение
на месеците отслабват и изчезват. Появяват се от време-навреме при месечна
овулация (ако яйчниците са си на
мястото).
От дъговидното ходене
известно време, кръстът и той поддава. Но с леки масажи и изправянето на торса
лека-полека болките отслабват, докато един ден просто изчезват.
След операцията кървите, но
малко. Това е нормално и няма общо с менструация. Кръвта е тъмна и има общо
по-скоро с изчистването на организма от операцията. Нормално явление!
Когато се приберете у дома
след болничното отделение, в което (ако
няма усложнения)
преседявате около 6-7 дни, уверете се, преди да си полегнете на уютното легло,
дали до него има стабилно шкафче, което ще можете да докопвате, когато искате
да се изправите. Също така, ако има възможност да вържете едно въженце нейде, с
което да си помагате да се изправяте, също е отлична идея. Така направи моя
съпруг, за което съм му благодарна. Не исках да безпокоя никого нощем. Децата
на училище, а той на работа по цял ден. Важно бе за тях да си починат. Твърде
мекото легло не е добра идея, защото ще хлътвате в матрака и гръбнака ви ще е в
дъговидна форма – ще ви боли. А при изправяне ще ви трябват двойно повече
усилия, за да се справите. Болките също ще са двойно повече.
Не харчете пари за скъпи
кремове за заличаване на белега. Те така или иначе не вършат никаква работа.
По-добре да мажете шева с крем Здраве, отколкото със скъпоструващи кремове,
привлекли ви с рекламни трикове. Няма лошо, но не помагат!
Още нещо много важно! Махнете
всички чердженца, килимчета и други уютни нещица от пода. Важно е да не се
спънете. Защото, ако се случи, ще припаднете от болка. Нека семейството ви
подготвя четка за зъби и паста на удобно място. Да няма много подмотване из
банята. Помолете ги да поддържат банята винаги суха. Ако се подхлъзнете...Ужас!
Там и ще си останете!
Къпането! То може да става от
третия ден, ако добре със стречфолио сте опаковали раната си – да няма достъп
на вода. При изписването помолете да ви сложат водонепромокаема лепенка, за да
се изкъпете и у дома отново. Под вашия си душ, който ви кара да се чувствате
добре. Не правете резки движения. Не бързайте! Всичко лека-полека и без бързане.
Ако имате домашни любимци
като мен. Не забравяйте, че сте отсъствали 6-7 дни. Липсвате им! Те ще се
нахвърлят да ви целуват. Ще търсят вашето внимание. Внимавайте да не ви съборят
или да се метнат върху корема ви. Помолете членовете на семейството да затваря
вратата на стаята ви, за да не се метне Душичката върху корема ви, ако има
навика да го прави. Даже и при НЕ!, те често не слушат, защото ни обичат
безрезервно.
Стълбите! Ужас! Никога
толкова много не съм ненавиждала стълбите. Всъщност, никога не съм ги ненавиждала!
Ама...след операцията исках да изчезнат. Но живеем в къща и те са част от нея.
Неизбежни са. Моля ви, не забравяйте, че няколко дни след операцията главата ви
се върти. Ако няма за какво да се хванете, слизайки по стълбите, изобщо не
слизайте. Ще ви се завие свят и ще паднете. И там и ще си останете! Като че ли
качването, въпреки че има по-голям натиск в коремната област, е по-лесно и
сигурно от слизането. При слизането мартинките ви треперят.
Излизането сред хора. Това е
нещо, което трябва да обмислите добре. Изключете градския транспорт като
превозно средство. Блъсканица, навалица. Не става! По-добре пеша – леко,
спокойно и бавно, отколкото лек удар в трамвая в коремната област. Возенето в
кола също не е удобно явление. Друсането по нашите шосета е ужасяващо
болезнено. Помолете съпруга си, татко си или приятеля си да избере маршрут с
асфалтова настилка, а не павета. Придържайте леко с едната си ръка коремната
област, за да се тресе по-малко. Тресенето причинява болки. Ужасни болки в
първите дни след операцията. По-добре първите две седмици да си седите у дома,
вместо да се разхождате наляво и надясно.
Тук е време да спомена, че
около три седмици след операцията излизат резултатите от изследванията на онези
образувания, които сте имали и които са били отстранени. Това е период на
тревожно очакване, което тормози психиката много. Най-важното е да не изпадате
в паника. Лошите мисли са лукс, който не можете да си позволите! Лошите мисли
са онези, които ни докарват неприятности. Повтаряйте си, че всичко ще бъде
наред и че ще доживеете да гледате и пра-правнуци. Вглъбяването в постоянната
мисъл Дали...? Дали...? Дали...? ще ви съсипе. Не забравяйте, че около вас има
хора, които ви обичат. Не им причинявайте това! Те не го заслужават! Не е по
човешки коректно да подлагате съпруга си на мисълта, че не след дълго ще ходи
сам по родителски срещи и училищни празненства. Или децата, че мама няма да е на
Абитуриентския бал и на сватбата. Те не го заслужават! Положително мислещите хора са най-обичаните от Вселената. Запомнете
това!
Ако това ще ви успокои, както
успокояваше мен три седмици по време на изчакването, си направете списък
„Нещата, които искам да направя преди да Гушна букета“. Мен този списък ме
окуражи и накара да се чувствам добре. Казах си „Ами...майната ти! Каквото ще
става – да става! Все ще имам няколко месеца поне за 10 неща от този списък. Ще
ги изживея със Семейството! Животът може и да е по-голям от мен, но... и аз не
съм за изхвърляне!“
Върнете се колкото се може
по-бързо към живота, който сте водили преди операцията. Е, не става дума за
това да се юрнете веднага да прахосмучете и простирате. Аз още на 8 ден бях на
бюрото си. Лека-полека това-онова...и неусетно колелото се завъртя и
ежедневието тръгна по своето си русло. Онова, което познавах и ми бе близко. Работих
не по 12 часа, както обикновено, а по 5-6 часа.
И така... дойде може би
момента, в който вече не издържате да разберете за сексуалния живот. Разбира
се, всичко в този живот е много индивидуално, но някои неща са верни без
предубеждение. Моята гинеколожка ясно ми даде да разбера, че не трябва да се
притеснявам за сексуалния си живот, макар че тя отлично знаеше защо задавам
въпросите, свързани с него. Много жени се притесняват най-вече от това, че ще
бъдат отхвърлени от половинките си, ако либидото спадне. А това не е невъзможно
след такава операция. Но, ако яйчниците са налице, то няма притеснения. След
операцията близо 2 месеца не е добре да се обичате с някого. То няма и да ви е
до това, но все пак да подчертая, че не е добра идея. Организмът трябва да се
остави да си почине добре след оперативната намеса (и то в най-чувствителната област на
женското тяло!).
Аз не съм имала притеснения
за либидото си след операцията, защото тя за мен бе жизненоважна. За мен бе
важно да започна новия си живот. Аз зная що за човек и жена съм! Мен такива
неща не ме притесняват! По-скоро ме притесняваше как да го комуникирам със
съпруга ми, ако се стигне до там. И не защото ще бъда отхвърлена, а защото не
знаех как да го обясня, споделя. Моята
гинеколожка ясно ми даде да разбера, че днешния свят е изпълнен с помощни
средства, които могат да повишат и при жените либидото, че това не е края на
света и няма от какво която и да е жена да се притеснява. Разбира се, че съм си
задавала въпроса как все пак, ... ако все пак, това се случи, как ще се отрази
това на семейния ни живот. Ще продължим ли да си лягаме заедно? Ще се целуваме
ли? Човешкото съмнение, често преминаващо в любопитство, е безкрайно.
Пред един от кабинетите
срещнах една възрастна жена, която бе преживяла такава операция преди много
години, когато е била и тя на около 40. Тя ми каза „Няма да се плашиш. Повярвай
ми, сексът ще е още по-хубав!“ Викам си „Айде, дано! Ама след тази тежка
операция – как някак си така? Дали е вярно?!?“
Е, уважаеми Дами, вярно е! А
знаете ли кое е още по-вярно? Това, че започвате Нов живот! Живот без болки,
без превръзки, без кръвоизливи, без но-шпа и аналгин, без мисли кога, кой ден,
колко дълго. От 1 година нямам менструация и, повярвайте ми, чувствам се
прекрасно. Често сънувам кошмари, свързани с тежки кръвоизливи, и се събуждам
обляна в пот, молейки се в пробуждането си да не е вярно, че отново кървя. Но
това, вероятно, след дълги години мъки, е съвсем нормално! Вече все по-рядко
сънувам тези кошмари и това е чудесно. Нов човек!
Разбира се, моля ви, не приемайте тази моя статия за подтик
всяка от вас да си направи операция, за да спрете тежките кръвоизливи. Не! Вие
трябва да имате деца. Те са дар от Вселената и вашето най-истинско аз. А за
тежките кръвоизливи се консултирайте с вашия гинеколог. Аз просто споделям преживяванията
си преди и след хистеректомията. Тази статия не цели да ви убеди да се
подложите на тези неистови мъки. Тя цели да ви подскаже, че, не дай си Боже,
ако се стигне до там, да бъдете силни и знаещи, че всичко ще е наред, и вие ще
успеете да се върнете към нормалния си живот. Също така, с нея ви подсказвам,
че, ако имате момичета, обезателно трябва да ги водите на гинекологични
прегледи редовно. Да се интересувате защо са тези кръвоизливи, как може да се
помогне на организма да се справя по-добре. Има отлични специалисти в областта,
които ще ви насочат, ще ви разкажат, препоръчат най-доброто и назначат
най-доброто лечение.
И тук е моментът, в който бих
искала да споделя огромната си благодарност на Др. Лекова и Др. Иванчева. Дълбок
поклон за грижите, които положиха, за да се чувствам добре, да преживея
операцията по-лесно, да бъда Нов човек. Специални благодарности на моята
гинеколожка Др.Лекова, която се грижи за мен вече 6-та година. Нейното добро
сърце е причината да съм именно при нея. Милосърдието й е безгранично!
И двете докторки бдяха над
моето болнично легло всеки ден. И вместо събота и неделя да са при семействата
си, те идваха да ме видят и развеселят с някоя и друга шега, запознати с моето
огромно чувство за хумор, което винаги ме е лекувало най-добре.
Огромни благодарности
изказвам и на сестрите от Гинекологичното отделение в УМБАЛСМ Пирогов.
Благодаря ви за безболезнените инжекции и грижите. За нощните проверки дали съм
добре и имам ли необходимост от нещо.
Благодаря на Ваня (онази възрастна Дама, която
ми сподели за по-хубавия сексуален живот след това...) за сладките приказки пред онзи страшен
кабинет, преди поредното изследване преди операцията.
Благодаря на анестезиоложката
и всички операционни сестри, които с обичта на жени ме обгрижваха преди, по
време и след операцията.
Благодаря на моя съпруг,
който не ме остави и в добро, и в лошо.
Благодаря на двете си
прекрасни дъщери за това, че ме провъзгласиха за Най-невероятната Майка-Героиня
в целия свят!
Благодаря на себе си взетото
решение и куража да се справя с проблема. За първи път така силно повярвах в
себе си и моите чисто човешки възможности!
P.S. След операцията животът ми се разви така – Новият живот!
Две седмици след операцията
напълно готова отново поех юздите на семейния ни дом – почистване, пране,
простиране и пр.
Месец след операцията бях на
сцената на читалището в гр. Пирдоп
Два месеца след операцията
друсах хора на едно парти
Три месеца след операцията
карах ски на Пампорово
...
...
...
Накратко: върнах се към ежедневието си много бързо и с нови
сили. Положените от мен усилия да се движа, възнаградиха бързото ми
възстановяване.
Др. Лекова до ден днешен ме
хвали, че съм тотално луда глава и че съм се справила така, както никой друг
неин пациент не се е справял. Тя много хареса разказите ми за Методът на
серкмето или ласото. Много се смя, но го прие чистосърдечно с молба да й дам
права да го споделя с други свои пациентки. Разбира се, останах очарована от
вниманието й към моя Метод.
...
Спускам се по пързалки по
аквапаркове...
Карам кола...
Тичам...
Скачам...
Танцувам...
...
От време-навреме тук и там
тегне при шева, но...това е просто кратък миг на намомняне, че вече съм Нов
човек!
P.S. Уважаеми Дами, които сте преживели тази
операция, не се срамувайте да споделите и вашите преживявания. Помогнете на
жени като мен да намерят повече информация в Интернет за онова, което ги
очаква.
